Родена съм на дата 23-ти, та затова смятам 23-тия си рожден за по-значим от 18-тия и 20-тия например. Имам предвид, че юбилей имаш на всеки десет години, ама колко пъти в живота навършваш датата си на раждане, а? Не, че самият ти рожден ден е нещо толкова значимо за Вселената де, според мен е просто повод за подаръци, което е тъпо, понеже за подаръците не трябва да има повод. Да кажем, че служи и за демографска статистика. Но ако някой трябва да празнува на рождения ти ден, това не трябва да си ти, а по-скоро майка ти - тази дата определено е една от най-запомнящите се за нея, повярвай ми.
Стига излишни приказки! Извиках ви тук, за да ви черпя по едно виртуално парче торта (споко, няма да ви се лепне! ;) и да ви дам възможността да почерпите от безграничната ми мъдрост, като ви споделя 23 неща, които научих за 23-те си години. По-правилно е да кажа, че ги научих през последните 5-6, ама така се губи ефекта, така че нека се придържаме към симетрия и хармония.
Аз съм най-значимото същество на този свят.
Започвам ударно с това егоистично твърдение, което съвсем не е лошо. Егоизмът е висша проява на себеобич и е не само полезен, но дори необходим. През голяма част от живота си съм правила редица компромиси със себе си в името на чуждото щастие, пренебрегвала съм желания и амбиции заради семейство, приятели, заради "ама какво ще кажат хората" и най-голямата грешка - заради момчета. Иска ми се всяка жена да се приема като най-важния човек на света. Клишетата, че трябва да се обичаш, за да може да те обичат другите, и че ако не се погрижиш сама за себе си, няма кой да го направи, всъщност донякъде са истина, която трябва да ти е нещо като life motto. Ако всеки сам не беше господар на собствения си живот, щяхме по няколко човека да си делим един. Това, което се опитвам да кажа е, че трябва да правиш нещата, които доставят удоволствие на ТЕБ, нещата, които ТИ искаш. Човекът, който определя как трябва да изглеждаш, е човекът, който виждаш в огледалото.
Напуснах работа, която всички ми казваха, че съм луда да напускам, понеже не се чувствах комфортно там. На място, на което мечтаех да работя пък, ми представиха длъжностна характеристика, разминаваща се с очакванията ми. Осмелих се да "преговарям" с ясното съзнание, че това може да ми коства загуба на позицията, но всъщност желанието ми беше удовлетворено. Въпреки че никой не ме подкрепи при решението ми да подстрижа косата си къса, отидох и го направих. Още мисля, че това беше едно от най-добрите решения относно външността ми. Изобщо се научих винаги да правя изборите си така, че да ми е добре на мен - независимо дали става въпрос за това какъв вкус сладолед да си избера, или за някакви големи и важни промени.
2. Грижата за тялото е грижа за ума
Не пиех вода, не тренирах и не се грижех за кожата си с години. Причината? Мързел, разбира се. С осъзнаването на факта колко съм важна, дойде и осъзнаването на важността от себегрижата. Започнах да тренирам редовно, да пия поне по литър и половина вода на ден, да не пропускам лосиона за тяло след душ, ролерът за лице сутрин и вечер и ежедневната слънцезащита. Какви са резултатите - подобряване на физическото ми състояние и тонуса, които следователно рефлектираха и върху менталното ми здраве - станах по-уравновесена и спокойна. Питайте Иво ако не ми вярвате, но вече се чувствам в пълна хармония със себе си и това се усеща и в пространството! :D
3. Не всичко зависи от мен
Колкото и да се старая да поддържам живота си под контрол, изникват непредвидени обстоятелства, които в минали периоди са ме вбесявали. Научих се да се примирявам с тези неща и примирение не означава да се предадеш. Означава да осъзнаеш, че не носиш отговорност за всичко, има неща, които не можеш да промениш колкото и да ти се иска, тоест нервите са напълно излишни и само утежняват положението. Това, което трябва да направиш в такива ситуации е да запазиш спокойствие, да не се самообвиняваш и да изчакаш всичко да премине. Доброто ти настроение може само да привлече хубавите неща по-скоро, поддържай го!
4. Всеки луд с номера си.
Онази приятелка, която винаги закъснява, фукльото, мързелът, вечно даващата непоискани съвети, разсеяният... Всички имаме такива познати и приятели и вероятно тези черти от характерите им не ни допадат. Не знаете колко нерви и ядове съм хвърлила по такива особи. И един ден просто разбрах, че това е пример за нещо, което не зависи от мен. Няма как да промениш човек, ако той сам не го поиска. Тоест ако нещо в даден персонаж те дразни жестоко, имаш два избора - ако държиш на човека, се научаваш да го приемаш с недостатъците му. Ако не ти е толкова важен, ограничаваш контакт с него. И като говорим за контакти...
5. Кенгурутата в "Мечо Пух" се казват Кенга и Ру, понеже... Кенгуру. Kangaroo. Кенга. Ру.
6. За хората, които не ти е удобно да отрежеш
Веднъж обърнах внимание на приятелската си листа във Фейсбук - почти 800 души. Замислих се с колко от тях реално общувам и реших да редуцирам малко бройката. Хванах се, че прескачам съученици не защото много си общувам с тях, ами защото "нали сме били пет години заедно, ще се видим някъде и ще е неудобно ако съм го изтрила" Грешно мислене, Мария-Никол. В момента приятелите ми във Фейсбук са около 200 и пак ми се струват много. И положението в тази онлайн листа е отражение на реалната ми - поддържам контакт единствено с хора, общуването с които ми носи полза. И преди да ме заклеймите като използвачка, да обясня - времето ми е ценно и не мога да го губя в празни приказки и излишни любезности. И още нещо - като позитивен човек много се товаря от черногледи създания, които само се оплакват без да предприемат никакви действия. Тоест хора, с които не мога да разговарям за нещо по-различно от времето и какво правят роднините му, избягвам. Също и такива, които са силни само на думи, но реално бездействат. И няма значение дали се познаваме отскоро, или от години няма значение дори и да са ми роднини. Искам, доколкото е възможно, да съм обградена само от хора, с които намирам общ език, от които мога да науча нещо, които ме вдъхновяват и мотивират да бъда по-добра, с които общуването е приятно и разтоварващо. Разбира се, това не означава, че ако срещна някого от "лошата" група, ще го подмина, означава, че просто си подбирам контактите. Да общуваш с някого само защото така е редно, а не защото ти самият искаш, ми се струва лицемерно спрямо човека отсреща и предателство спрямо самия себе си.
7. Супер полезно е да си знаеш номера на личната карта наизуст. Сериозно, хора, особено ако като мен обичате да си оставяте документите в колата.
8. Да помагаш е хубаво, но не винаги
Непоисканата помощ почти винаги е непоискана с цел и не е ок да настояваш, накрая може да се окаже, че си направил мечешка услуга на някого. Но искам да обърна повече внимание на поисканата, понеже понякога и тя не е от полза. Например когато двойка има проблеми и единият от двамата ви потърси за помощ. Така. Съвети давайте колкото искате, но никога, ама никога не го играйте адвокат, даже и да са ви помолили да направите точно това. По принцип е хубаво да се чува странично мнение от време на време, съгласна съм, но само ако е поискано и само пред този, който го е поискал. Опитате ли се да говорите с другия партньор с цел да оправите нещата, вероятността да ги оправите клони някъде към 20% в най-добрия случай. Често развръзката на подобни разговори е раздяла за двойката, а за вас загуба на приятел.
9. Не пий алкохол от бутилки без дозатор
Освен ако не е ракията на тате, тогава може, защото пак знаете какво има в бутилката. На обществени места при възможност проверявайте дали уискито е с дозатор. Ако не е, по-добре си поръчайте бира или вино (бутилка). Просто няма как да сте сигурни дали в бутилката от "Тюламор" има действително "Тюламор" или 10-годишно "Савой", бутилирано в съседното село. Не ме питайте откъде и как научих това, ще кажа, че само се надявам този съвет да ви спести някое алкохолно натравяне. :D
10. Ключовете се държат за висулката на ключодържателя!
Омръзна ми на 20 да разбирам неща, които по принцип се разбират на 10. Винаги ми е било неудобно да държа ключовете си за халката, на която са нанизани и те, и висулката, затова си ги нося на самостоятелна халка и самата нея закачам за тази на ключодържателя. Надявам се ме разбрахте дотук. :D Та, онзи ден получих прозрение, че ако си държа връзката с ключове за самата висулка, вместо да се опитвам да ги хващам за халката, е много по-лесно и удобно, а самата украса не е просто да си виси там, ами за удобство.
11. За всичко си има време
Понеже Ани вече си е избрала каква магистратура да учи, Дани си поставя срок до седмица да си е избрала и тя, нищо, че има сигурно година до кандидатстване. Дани изобщо няма яснота с какво точно иска да се занимава и сега изобщо не е подходящият момент да го решава, но срокът, който си е поставила сама, я притиска и тя се чувства зле.
Е, аз бях Дани. Не при точно тези обстоятелства де, ставаше въпрос за друго нещо, но също като нея сама си бях поставила ултиматум да съм готова с нещо за определен период, а точно в този период изобщо не ми беше до въпросното нещо. Какво се случи - подсъзнателно си търсех занимания с цел запълването на времето, за да оправдая пред себе си отлагането на събитията. Не спирах да чувствам вина за това и нямах настроение. Как завърши всичко - споделих с близък човек за проблема, той ме увери, че сега не е моментът и това е в реда на нещата. Почувствах се сякаш огромен товар е паднал от плещите ми и ревах два часа от облекчение. В последствие музата ми дойде, тъй като вече не бях притисната от срокове, и си свърших планираното.
Изводът - не трябва да насилваш нещата, в един момент всичко ще се подреди. Когато чувстваш, че на нещо не му е сега времето, не се насилвай да го вършиш, не се обвинявай, спри за момент, прави нещо, което ти доставя удоволствие. За да вървят нещата, трябва да си спокоен и ментално стабилен. Когато си под стрес и напрежение, доре да завършиш проекта, резултатът ще те разочарова, а психиката ти ще е съсипана.
12. За очакванията на хората
Тук нещата донякъде се припокриват с горния пример, само че сега става въпрос не за сроковете, които ти сам си поставяш, а за сроковете, които ти поставят другите.И не става въпрос за работа или университет, става въпрос за личния живот. А той неслучайно се нарича "личен" - изборите си ги правиш лично ти.
Ако всички очакват от теб да станеш медик или правист, но теб те влече изкуството, учи изкуство.
Ако всички очакват след две години връзка вече да вдигнеш сватба и да имаш деца, напомни им, че изборът кога и дали да ще се случат тези неща, е изцяло на теб и на партньора ти. Кажи им също, че разговори на тази тема са признак за липса на възпитание.
Ако всички очакват да работиш в столицата или пък в чужбина, но на теб си ти харесва в малкия град и поставяш удовлетворението пред парите, стой си в малкия град.
С две думи, животът си е твой и не е добре да го прекарваш в стремеж да задоволиш останалите. Фокусирай се върху това да задоволиш себе си.
13. Винаги слагай първо корнфлейкс в купата! След това мляко. И след това не спирай да си допълваш корнфлейкса! ;)
14. Не се страхувай да избираш неизвестното!
Това ми е нещо като мото и винаги си го припомням, когато съм пред дилема. Неизвестното плаши много хора, познатото е сигурност и защита, да. Но често е и липса на емоция. Признавам си, че и аз често се колебая дали да поема някой риск. Но вътрешно знам, че ако не го направя, цял живот ще се чудя "Какво щеше да стане, ако бях...". Затова и бързо спирам да го мисля толкова и се хвърлям в непознатото с главата напред. Не казвам, че винаги е правилно, но пък доста често те кара да се чувстваш жив. Защото животът не е само да бъдеш, а и да чувстваш.
15. По-удобно е да белиш бананите откъм дръжката.
16. В онлайн пространството всички изглеждат готино.
Доста време се чудех как е възможно в Инстаграм да срещна повече готини хора, отколкото съм срещала в реалния живот. И с времето си отговорих на въпроса сама - не всички са готини. Но не се обвинявам за грешната си първоначална преценка по никакъв начин, защото наистина е нямало как да го знам от самото начало. Просто в мрежата, за хубаво или за лошо, всеки може да бъде какъвто поиска, следователно всеки се стреми да покаже само положителните си страни. Негативните се разкриват с времето и с наблюдения на поведението и реакциите. Всъщност донякъде и при живото общуване е така. Изобщо, мисълта ми е - опознай добре преди да се довериш. И в същото време...
17. В онлайн пространството има и готини.
Ето затова обичам социалните платформи - може да срещнеш всякакви хора и не всички да са свестни, но срещаш и някои невероятни такива, които ако не беше Инстаграм или Фейсбук, едва ли би разбрал, че съществуват. В този ред на мисли се сещам, че...
18. Няма случайни запознанства
Това го чух преди няколко години от скъп за мен човек и тогава не му отдадох същото значение, което му отдавам днес. Наистина няма случайни запознанства. Абсолютно всеки човек, който се появява в живота ти, се появява с някаква мисия. Ти самият също си в живота на хората неслучайно. Дори хората, с които си се запознал, и след това си съжалил за това, са ти били необходими в даден момент и са ти помогнали да си направиш някакъв извод, да научиш нещо. Защото винаги има какво ново да научиш и най-важните уроци се научават именно в курса на общуване с хората. Или дори липсата на такова. Замисли се и ще откриеш, че няма запознанство, което да не ти е донесло някакъв урок.
19. Сърничката Бамби не е никаква сърничка, елен е, просто явно и елените като мъжете са благословени с дълги мигли, без изобщо да им трябват и да са го заслужили.
20. Хаосът понякога е полезен.
Винаги коментирам това със следния пример - на пода в стаята ти има химикал, който ти настъпваш и се ядосваш, че не си е на мястото. След час имаш нужда от химикал и ти веднага се сещаш за въпросния и имаш химикал. В една перфектно подредена стая, където всички химикали стоят на едно място, има голяма опасност да забравиш кое е мястото на химикалите и да останеш без.
Разбира се, не си разхвърляйте всички пишещи средства из къщата. Идеята ми е, че няма нишо лошо ако понякога не си оправяте леглото или пък сешоарът не е на мястото си, още час висене на простора също няма да навреди на прането. Не хабете енергията си в маниакално подреждане, малко хаос няма да навреди никому, има и по-важни неща, върху които трябва да се съсредоточим. ;)
21. Годините не са мерило за акъл
Когато бях на 18 или 19 попаднах в една компания, в която повечето бяха около 30-годишни. Аз бях много щастлива, понеже най-накрая съм в среда на интелигентни зрели хора, където няма да има клюки и интриги и общуването ще е смислено. Ха-ха-ха. Оказа се, че разсъждавам по-трезво от повечето в групичката и то си беше логично донякъде, защо иначе големи хора ще имат желание да са приятели с дете? На принципа "ако си най-умния в компанията, не си за тази компания" бързо се измъкнах. За да не кажете, че се правя на прекалено *ентелегентна*, ще ви призная, че и аз не съм достатъчно мъдра за годините си, въпреки гореописаната ситуация. Доказателство е, че все още звъня на мама понякога, за да я питам как де се облека според времето навън.
22. Синус, косинус, тангенс и котангенс действително са безполезни в живота. Досега съм ги използвала само при решаване на кръстословици. Кофтито е, че тях по едно време ги бях усъвършенствала, но пък и днес понякога ми е трудно да изчислявам процент.
23. Всичко, което имаш, е тук и сега. Наслаждавай му се.
Миналото вече го няма, бъдещето е една илюзия (когато влезем в бъдещ момент, той вече е настоящ), така че на практика разполагаме единствено с този миг. И когато се фокусираме върху този миг и осъзнаем, че точно в него нямаме никакви проблеми, точно в него всичко около нас е красиво, тогава достигаме пълната хармония и разбираме какво е щастие. Защото щастието не се чака, то се осъзнава. Бъди тук и сега, бъди щастлив!
Ако си издържал на мъдростите ми и си достигнал до края на
статията, благодаря! Ето го и обещаното парче торта!