Редовно ви споменавам колко съм благодарна, че Инстаграм ме срещна с толкова много прекрасни хора. Въпреки че си падам малко егоист, няма да ги пазя само за себе си, и реших да стартирам рубрика в блога си, в която ви запознавам с лицата, които ме вдъхновяват всеки ден. Нямам идея обаче как ще ми се казва рубриката...
А, измислих го! Тя е... нейното име е... "Вдъхнови ме!" Кратко и ясно.
Първият ми гост в блога ще бъде и виновникът тази рубрика да стане факт. Това е едно слънчево момиче с разностранни хобита и зелени мечти. Ще ви запозная с Цвети, позната в инстаграм като @tsvetinthegarden.
Представи се в случай, че някой не те познава. Коя си ти, на каква тема е профилът ти и какви са интересите ти?
Здравейте казвам на всички. Аз съм Цвети, или по-известна като @tsvetinthegarden. Първо бих искала да изразя благодарностите си за поканата, особено да имам честта да съм първия ти гост. Като се замисля това май е и първото ми виртуално интервю. Сценичната треска е някак по-малка, но все пак я има. Ще опитам да си представя, че говоря с най-добрия си приятел за по-лесно. <3
За да запозная останалия свят със себе си, бих казала, че съм едно много срамежливо и притеснително момиче, макар на моменти да не изглежда така. Може би, когато плувам в свои води, нещата стоят по различен начин. Предполагам, че за всеки е така. Преди известно време(около 4 години) реших да “изтрия” профила си във facebook, тъй като поглъщаше голяма част от свободното ми време. Изкарах няколко седмици така, обаче ми се искаше все някъде да показвам снимките, които правя (падам си любител фотограф, главно аматьор) и красотите, които виждам и създавам. Точно тогава горе- долу се зароди и идеята ми да създам собствена ботаническа градина. За тези години упорит труд мога да кажа, че градината ни претърпя страшна трансформация. Исках да покажа всяка една красота на останалия свят. И от там дойде идеята да си направя профил в Инстаграм, в който да показвам красотата на живота в градината.
Като цяло любителите на цветята не са много, но профилът беше решено да е само за цветя. Обаче не срещах интерес и обратна връзка в лицето на хората. Затова реших да включа и друга тема, която ме вълнува, за да не е толкова еднообразно, а именно темата за живота с нулеви отпадъци.
Да, всички знаем, че нулевите отпадъци са невъзможен термин, но пък ми харесва да говоря за опазването на околната среда и устойчивия начин на живот, както и за алтернативите на повечето от продуктите, които използваме в ежедневието си. Двете теми си колаборират перфектно, а и мисля, че на хората им харесва това, което им показвам и разказвам. Подготвила съм много интересни теми за напред, дори обмислям да започна да пиша за мой собствен блог, където обстойно да разглеждам темите, които ме вълнуват.
Намираш ли акаунта си за “полезен” и ако да, с какво?
Аз мисля, че отчасти отговорих на този въпрос в предишния. Да, определено смятам акаунта си за интересен. В него може да се намери информация за отглеждането и грижите за доста видове цветя. Сега съм подхванала темата за намаляването на отпадъците на домакинствата и постепенно ще премина към минимализма, към който е добре всеки да се стреми. Темата за свръхконсумацията ми е много на сърце и ще й обърна специално внимание малко по-напред във времето, тъй като сега, както казах, съм подготвила много други интересни теми. Който смята, че би му било интересно, нека заповяда да обсъждаме всичко, което го вълнува.
Последната книга, която прочете?
Ето тук ме уцелваш малко в десетката. Тъй като миналата година бях позарязала четенето(само 4 книги, срам), тази година съм си поставила за цел да прочета поне 20, като това число дори ми изглежда малко. Набелязала съм си доста заглавия, обаче ще изчакам с купуването на нови книги, тъй като съм започнала още едно предизвикателство #nobuychallenge, за което също ще разкажа малко по-нататък. Идеята му е да ограничи потребителите в безразборното и импулсивно харчене на пари за неща, от които всъщност няма нужда. Има все пак позволени неща за купуване като плащане на сметки, храна и лекарства, Списъците с позволено и непозволено си ги определяш сам, според собствения светоглед.
В крайна сметка е важно да си наложиш и упражняваш дисциплина в управлението на собствените ти пари.
Но да се върнем на книгата. Разказва се за прераждания и предишни животи и как човек се освобождава от страховете си, връщайки се към тези минали преживявания, но като цяло е доста обширна тема, ако решим да продължим с разнищването на книгата и съдържанието й.
Чувстваш ли се “на мястото си” в момента?
Зависи дали говорим за физическо състояние или на ментално ниво. Знаеш ли, не обичам да се оплаквам и приемам всичко в живота като урок. Това, което ни се случва в живота,независимо добро или лошо, е тук, за да ни научи на нещо. А и какво значи добро или лошо? Всичко според моментното ни настроение и себеусещане. В момента се чувствам прекрасно, значи всичко е наред. Когато човек започне да излъчва положителна енергия, положителната енергия се връща при него с двойно по-голяма сила. Застъпник съм на това. И обичам да контактувам с хората, посредством енергията.
Най- великото ти лично постижение?
И тук пак опираме на въпроса за това кое е велико и кое – не, според различните хора. Но да речем, че сбъднах една от мечтите си, а именно купих си собствено жилище. Изключително много съм доволна и щастлива от този факт. Нямам търпение да си го ремонтирам и обзаведа, както аз самата поискам.
С какво смяташ, че ти като единица, си значима за света?
Това е интересен въпрос и честно казано въобще не е лесно да се отговори на въпрос като този. За света не знам до какво ниво съм значима, но смятам, че за природата определено съм. Всячески се опитвам да намаля влиянието, което оказвам върху околната среда- не ползвам сламки, нито найлонови торбички, предстои ми да опитам твърд шампоан, тъй като косата ми е малко особена, но затова пък я мия веднъж на 5 дни, което си е лично постижение. Освен това се старая да пазарувам от малки магазинчета и пазарчета, рециклирам отпадъците си, дори съм си създала правило всеки ден да вдигам поне един боклук, който не съм направила аз. Най- голямата ми гордост е металната самобръсначка, която си взех от @ohnesly. Страхотна е. И мисля, че никое момиче(а и момче) няма да сгреши, ако се сдобие с нея.
И още, и още такива малки стъпки, които всеки би могъл да направи и да допринесе с нещо, макар и малко, за опазването на природата.
Известни личности, които те вдъхновяват?
Като бях малка(да речем в гимназията) много исках да бъда известна(не мога да повярвам, че го казвам). И доста следях какво правят известните(предимно актьори). После(в тийнейджърските ми години) започнах да опознавам себе си като човек и осъзнах, че не е нужно да подражаваш на никого, за да те приема обществото. Единственият човек, който има значение-това съм аз самата. Животът ме вдъхновява като път, който всеки трябва да извърви. Всеки има мисия и цели, към които се стреми и си струва да се бори за тях. В момента съм приела живота си за моя главна мисия и се стремя да реализирам всичките си цели и задачи, които съм си поставила. Искам да докажа на себе си, че мога да постигна всичко, стига достатъчно усилено да се боря за него.
Мечтая си един ден, като се обърна и хората да ми казват “Ти ме вдъхнови да направя това и това”. Знам, че звучи егоистично, но искам аз да вдъхновявам! <3
Инстаграм профили, които те вдъхновяват?
Тук вече няма как да не спомена някого, тъй като, както знаем, мрежата си е мрежа. Всички оплита. И всички, малко или много, сме свързани помежду си.
Напоследък преглеждам доста често профилът на @roseandmatcha. Много ми допада начинът, по който представя информацията и начинът, по който общува с аудиторията си.
Също така харесвам @milenatrifonova, но не защото съм пристрастен телецолюбител. Харесвам творческият й подход към нещата и честно казано от нея научавам за по-важните събития в обществото.
Друг профил, който ми допада, това е @fabrikata. Ако се чудите как да се доберете до информация за някой български творец, това е профилът, от който имате нужда. Освен това, там може да получите най-пълна информация за творческите базари(и не само), които се провеждат в столицата.
Благодарна съм, че срещнах теб, @meltisovska, @diliana.koleva, @zlativarna и надявам се много други, които бяхте така отворени към нови приключения, а именно връзката, която осъществихме спрямо проекта @penpalbulgaria. Знам колко е странно и неестествено да пишеш на някого, когото не познаваш, особено пък чрез физически писма. Но пък е забавно. Никога не знаеш какво можеш да очакваш в плика с писмото. И самото чакане си е прекрасно изживяване. Все едно чакам подарък за Коледа.
Разкажи повече за писмата - как ти дойде идеята, каква е схемата, кой може да участва?
Самият проект Penpalbulgaria дойде спонтанно. Едно друго момиче ми спомена, че си праща писма по пощата и се опитва да възроди процеса. И аз се включих. Трябваше ми доста време да се престраша. Представиха ми го като #Postcrossing, в който се изпращат картички от всяка точка на света. Търсих, търсих, дали има български профил такъв, но не намерих и затова създадох такъв, само за българска територия.
На мен обаче само картичка ми се стори прекалено сухо и реших да го разширя като включа и писането на писма. Тоест искам да се опозная с човека отсреща.
В последствие ми дойдоха и други идеи, но нека запазим малко тайнствеността и ако сте достатъчно любопитни заповядайте там да се опознаем.
Сподели нещо лично за себе си, което не знаем.
Хмм, нали знаеш, че колкото повече знаят за теб хората, толкова си по-уязвим. Следвам тази максима и нещата ми се получават. Една жена винаги трябва да бъде загадка. Но за да спазя формата В&О ще ти разкажа все пак нещо. Когато бях малка исках да стана Капитан Планета(имаше едно такова детско филмче) и абсолютно вярвах, че един ден ще спася Земята от лошите. Е, сега като пораснах малко разбрах, че всъщност всеки сам по себе си може да бъде този герой в собствените си очи и очите на другите, помагайки на Планетата, подкрепяйки другите по пътя към осъзнат живот с по-малко отпадъци и борбата със замърсяването, което всеки прави в ежедневието си. Колкото и да твърдят хората, че нулевите отпадъци са напълно възможни, всички знаем, че нещата не стоят така. За това нека бъдем реалисти. Просто нека се подкрепяме, назевисимо начинаещи zerowaster-и ли сме или много по-напреднали. Винаги има какво да се научи от човека отсреща.
Какво и къде за теб е домът?
Много хубав въпрос. Домът е нещо много лично. В повечето пъти нещо, което се усеща със сърцето и душата, отколкото физически. Домът е място, където искаш да отидеш след дълъг работен ден. Топлината на леглото и вкусната вечеря. Домът е спокойствие и душевен мир. Домът е там, където искаш да се събуждаш. Домът е място, в което всичките ти чакри са в хармония. Домът е сутрешен аромат на кафе и песен на птици. Домът е надежда за по-добри бъднини. Домът е много повече от просто място, в което живееш. Домът се създава с много любов и споделеност, споделеност на добри и лоши моменти, моменти на борба и надграждане на себе си и отношението ти към другите и света като цяло. Домът е първоизточникът на всичко. Домът е всичкото на всичкото.
Кое е любимото ти нещо от старите времена, което ти липсва днес?
Струва ми се, че тия въпроси нещо са подбрани,а? Хах, шегувам се. Поздравления за подбора, наистина. А какво ми липсва ли? Липсва ми безгрижието и това да се губя в безвремието. Липсва ми това, че хората общуваха повече, за разлика от сега, когато всеки се е свил в своята си реалност, всички се крият зад профилите си и всички са оплетени в мрежите социални. Изключително много се радвам, че си изтрих фейсбука преди 4 години. Първо беше заради нещо като бас кой ще издържи повече без фейсбук. Но после осъзнах, че реално нямам нужда от него. Сега стоя само в Инстаграм. И понякога и това ми идва в повече. Даже сега се самоналагам да влизам в Инстаграм сутрин, след обяд и вечер. Като възнамерявам съвсем да го намаля на веднъж дневно. Но пък ми харесва да общувам с хората, както вече казах, а понякога това си е времеемко и се задържам доста. И пак стигаме до това колко е важно хората да общуват лице в лице, вместо да разменят емотикони в мрежите. Вярно, че разстоянието си казва думата, но начини винаги могат да се намерят.
Друго, което ми липсва е качествената храна. Изключително много се радвам, че имам привилегията да имам собствена градина и да отглеждам по-голямата част от храната си. Вкусът е абсолютно несравним с този на плодовете/зеленчуците от магазина, че дори и понякога от тези, които се продават на пазара. Благодарна съм, че съм израстнала в малък град и съм възпитана в любов към земята. Това също е нещо, което ми липсва. Всички избягаха към големите градове да гонят кариера и да търсят бъдещето си. Да, знам, че малкият град не е вариант за развитие, но човек стига да иска силно нещо, вярвам, че може да намери вариант. Затова и аз за себе си реших да остана тук и да се боря.
Какви са бъдещите ти проекти и планове?
Ох, сложно е. И също толкова просто. Искам да си направя ремонт на къщата, да си направя още по-прекрасна градинка. Мечтаех за собствена ботаническа градина и почти съм я реализирала-липсва ми само една зимна градина за #кактусчетата и по- чувствителните цветенца.
В личен план мисля, че е време да започна собствен блог(вие какво ще кажете?). Струва ми се, че съм готова вече да изразя себе си. До скоро се страхувах, че няма да бъда разбрана от околните, но знаеш ли? Честно казано и да не ме разберат, то си е за тях. Ако това ми носи радост, не виждам защо да не го направя. А и смятам, че доста от нещата, които казвам са полезни и не са просто бръщолевене на празни приказки. Колебая се за името все още, иначе да съм започнала с писането на темите.
В профилът ми за цветята и опазването на природата съм подготвила много интересни теми с отворена дискусия за разговор. Също така се опитвам ежедневно да давам тема за размисъл на хората, които ме следват и да разменяме полезна информация за неща, които вълнуват всички. А пък в профилът с писма сме подготвили страхотни изненади, игри и загадки. А защо не и някой конкурс.
Така че Stay Tuned както се казва! Надявам се да ви е било приятно- на теб и твоите читатели. Имам още много за споделяне, но нека се опознаем лично. Няма нищо по-добро от това да познаваш някого лично, отколкото друг да ти е разказвал за него и ти да си правиш догадки.
Пожелавам много реализирани проекти, осъществени цели, много успехи и най-вече любов да изпълва сърцата на всички, които са си направили труда да прочетат този пост! Прегръдки от мен!
А аз благодаря на Цвети за отделеното време да отговори на въпросите ми и и пожелавам само реализирани проекти и живот, изпълнен с мечти!