Намирам Ебру за една от най-противоречивите личности в Инстаграм. Едни я обожават заради това, че е директна, на моменти дори груба в стремежа си да покаже истинското си лице пред аудиторията си, а други я мразят именно защото не са свикнали нещата да се представят по начин, различен от розовия. Аз определено се причислявам към фен клуба
и съм изключително щастлива, че имам честта тя да ми гостува в днешната статия!
Представи се в случай, че някой не те познава - коя си ти, на каква тема е профилът и какви са интересите ти?
Здравейте! Аз съм Ебру от travelandmakeuplovers . Живея във Варна и съм рядък екземпляр блогър, който не е в столицата. Обичам да пътувам и да изпробвам нови и различни продукти.
Намираш ли акаунта си за полезен и ако да, с какво?
Дали намирам акаунта си за интересен? Верно ли това ме питаш? Не! Аз съм най-големия хейтър на акаунта си. Почти нищо не ми харесва и постоянно правя големи промени. Ако видите фийда ми, ще минете през всички възможни цветови гами. Да не говорим техниката колко пъти е сменена. Смятам обаче, че има полезна информация, което според мен е най-важното.
На път си за цяла седмица и багажът ти се състои само от една раница - какво има вътре?
Това няма да ти го издам, защото ще има блог пост на темата. Издавам само, че ще има голяма бутилка вода.
Кажи ми за любовта към БДЖ - мазохист ли си, или просто стара душа?
ХАХАХАХ. Ако получавах 1лв. за всеки път, когато ми е бил зададен този въпрос, щях да съм милионерка.
В БДЖ има доза романтика, поезия, приключенство и ред други неща, на които аз симпатизирам.
Познавам много хора, които едвам се качват, за да се приберат до родния си град, но мен не ме притеснява да се хвана на 13-часово пътешествие с влака (да има и повече часове даже). Различно е и някак много истинско. Дори гарите ме впечатляват колко са различни в различните места в България.
А как се зароди любовта ти към козметиката? Как избираш марките и продуктите, които използваш, според състава, или единствено според обещания ефект?
В началото нямаше любов към козметиката, а по-скоро ползване по принуда. От малка страдам от тежки алергии, благодарение на които получавах и тежки обриви. Често се случваше да се стига и до болница. След това се появиха младежките пъпки и в съчетание с обривите... просто идеално. Посетила съм много дерматолози, кожни лекари и какво ли не. Влагахме огромни суми в лечението. С времето започнах и да се гримирам, за да прикривам пъпките си. Е, вече съм на 22 години и съм изградила #skincare рутината си според нуждите на кожата си. Става ми все по-интересно да чета за нови продукти, да пробвам нови гримове и да се грижа за себе си. Естествено, това не ме превръща в експериментална мишка. Внимавам със състава, но с времето се научих да познавам кожата си и нуждите и и посягам към това, което знам, че ще действа добре.
Интересно ми е, какво дете беше?
Бях много любознателно дете. Винаги съм си играела с енциклопедии и различни релефни карти ( от онези социалистическите ).
Най-голямата ми играчка беше малък син куфар с който всеки ден казвах на нашите , че отивам в еди си кой град .
Можеш да използваш само един продукт в банята, кой ще избереш - ще си миеш косата с душ гел, или тялото с шампоан за коса?
Един продукт в банята? Няма шанс просто. Шампоан, маска за коса, душ-олио, ексфолиант за тяло, ексфолиант за крачета. Пълни екстри или не влизам в банята!
Кое би нарекла най-голямото си лично постижение?
Доста сложен въпрос -
Аз съм от хората , които определят професионалния си живот като личен .
Голям успех за мен беше, когато спечелих националното състезание по Икономика на туризма. Почувствах се толкова горда от себе си, а аз съм много, ама много самокритична. Не бях целувала награда никога, но този път даже се разплаках.
Най-забавната ти случка по време на пътуване?
Ето ти една почти трагедия и почти комедия. С целия си здрав разум и трите ми мозъчни клетки решихме да отидем на пътешествие до Пловдив. Влакът тръгваше в 23.00 и пристигаше в 5.00. Аз бях след нощна смяна, което означаваше, че ще трябва да спя във влака (Винаги ми се налага да спя във влака ама ..). Този път беше ужасно студено и не успях да мигна. Пристигнах на гарата в Пловдив, още не беше изгряло слънцето и съответно голям студ. Какво да правя? Ами естествено ще се спи на гарата на столчетата. Това също се провали понеже започнаха да влизат съмнителни наркоманчета и скитници. Един ми каза, че съм му седнала на мястото и ме изгони. Така се озовах пред гарата ии някак си стигнах до центъра и чаках Коста да отвори. Никак не бях на кеф по време на тази екскурзия. Минаха някак едвам 8 часа и тръгнах да се прибирам. Отивам си аз на гишето и ми казват , че влака ми с прекачване в София се отменя и другият е в 00.00. Изпаднах в истерия, понеже на другия ден съм дневна смяна ОТ 8!
Съответно реших да отида до пеещите фонтани с такси. След това звънях на летището да питам дали имат вътрешни полети ( хаха нямаха) и автобуси нямаше. Просто си казах - окей, връщаш се на гарата, спиш на друго столче и чакаш да стане 00.00. В опита си да звънна на такси съм звъннала на летището и си поръчах такси (логично), жената ми обясняваше, че звъня на летище, но аз и моите нерви бяхме на друго мнение. Както и да е , озовах се до гарата с такси (без самолет). Дремнах на един стол до една жена , която ми обясняваше цялата си история. Пристигнали сме във Варна в 5.00 - нямам спомен, понеже съм спала още 30 минути и са ме чакали да изляза от влака.
Велико пътуване. Няма да го повторя.
Кое е любимото ти нещо от старите времена (освен влаковете), което ти липсва днес?
Днес ми липсват вкусната храна, игрите на село и живота ми като цяло.
Цигарите за 2лв. също ми липсват много.
За да заприлича интервюто съвсем на лексикон - нещо пожелай, нещо сподели, нещо тук за спомен ти ми напиши!
Пожелавам на всички да следват мечтите си и да не се отказват. Никога ама никога от нищо не се отказвайте! С много усилия всичко се случва!
А аз благодаря на Ебру за отделеното време и и жея да е все така
усмихната и истинска! Можете да ме последвате в инстаграм, ако все още не