"Едно от мене да помниш - шарено е щерко, и различно по цялата ни българска земя и по всичките и краища. Различни са обичаите, различни са и обредите, че и гозбите са различни, ама все български празници са това и аз по малко оттук-оттам ще вземам и на тебе ще разказвам. (...) Думам ти, щерко, а ти помни, че хубаво е да знаеш..."
Из "Думам ти, щерко"
Празниците и обичаите на един народ са белег за неговата идентичност и играят ролята на визитна картичка, с която той се представя пред света и се откроява от останалите. Нашата страна е малка по площ, но богата на минало и традиции. Още от дете изпитвах огромен интерес към всички български обреди, имах една книжка - "Пръски от извора", която разказваше за най-популярните такива по нашите земи. В университета знанията ми по темата се обогатиха, но едно е да слушаш за фолклора ни, а съвсем друго да го държиш в ръцете си. А с книгата на Анелия Овнарска - Милушева "Думам ти, щерко", се случва точно това - в ръце държите съкровищницата на България, пълна с магията на всичките ни родни традиции и обичаи!
Празниците са подредени в календарна последователност, започваща от Януари и на всеки от тях е отредена по една страница, разказваща за всички обичаи, свързани с празника. Всяка дясна страница е обхваната от снимка, изобразяваща фрагмент от традицията, за която се разказва. А как се разказва...
"Докато аз до църквата ида, щерко, свещичка да запаля и върбови клонки за иконата да донеса, ти с твоята кукла да си готова. Добре да я омесиш и опечеш, да не е глетава гледай.Отгоре я нашари малко, с цвете и с тестена пръчка. След час, докато още е рано, с твоите дружки, лазарките от вчера, де, на реката ще идете, кумиченето да сторите. Всяка мома своя си хляб трябва там да занесе. Лекичко парченце да отчупи и върху дръвце по реката да го пусне. Всяка година все така се прави."
Из глава "Цветница"
Това не е поредната книга, съдържаща сухи факти за миналото ни. Това е едно магическо четиво, в което авторът се обръща директно към читателя, сякаш той е нейно дете, и му разказва как протичат празниците по земите ни. Текстът е толкова увлекателен, че четейки го, визуализирате в съзнанието си момите със сплетени коси, пеещи край реката, предящите баби, кукерите, заливащи калдъръмените улички с песента от ритуалите си срещу злото... Чувате тъпаните и гайдите, дори затваряте очи и се хващате на хорото... С тази книга не просто научавате за обичаите на народа ни, съпреживявате ги.
Издателство "Ракета" са се погрижили изданието да е отпечатано възможно най-луксозно, за да може още при първата ви среща с книгата, още преди да я разлистите, да знаете какво богатство държите в ръце. Искам отново да спомена и за невероятните кадри, дело на Георги Вълков, които са достойни за експозиция, представяща България в някой световен музей на изкуствата.
Завършвам статията си така, както я започнах - с цитат от книгата:
"Много още за казване за българските народни празници и обичаи, щерко, има, ама друго време за това с тебе ще си намерим. Поуморих се вече, а и на тебе май ти дотегна да ме слушаш."
Ако темата ви е интересна и искате да "слушате" още, можете да откриете книгата на сайта на издателство "Ракета" на редовна цена от 29лв.
Споделете ми в коментарите кой е любимият ви български народен обичай!