Когато бях на 12 прочетох първия си криминален роман - "Изгубеният символ" на Дан Браун. В момента абсолютно нищо не помня от сюжета, помня единствено колко бях запленена и още тогава осъзнах, че това е моят жанр. Оттам продължих с книгите на Нелсън Демил, след това на Матю Арлидж, а преди около година попаднах и в рая на криминалната литература - скандинавските романи. Последното ми откритие пък са исландските кримита, към които спада и книгата, която ще ти представя днес - "Водовъртеж" от Ирса Сигурдардотир, издавана от "ЕМАС".
"Водовъртеж" е втората книга на Ирса от поредицата за психологът Фрея и полицаят Хюлдар след "ДНК". Действието започва през 2004г., когато малката Вака стои сама пред училището си в очакване някой от родителите ѝ да дойде да я вземе. Покрай нея минава странната ѝ съученичка, която живее наблизо, и Вака я моли да се обади на родителите си от дома ѝ, той като няма пари в себе си, за да се обади от уличен телефон. Двете влизат вътре и повече никой не вижда едно от момичетата... Години по-късно учител открива в капсула на времето със съчинения на ученици злокобен списък, предвещаващ убийства. Случаят е възложен на Хюлдар и той преценява, че в това разследване отново се нуждае от помощта на детския психолог Фрея. Малко след появата на списъка Рейкявик се превръща в сцена на брутални местопрестъпления и бързо става ясно, че авторът му не се е шегувал. А Хюлдар и Фрея се оказват неподготвени за изкривения, мрачен свят на извършителя, където нищо не протича по план и всичко е привидно...
Романът е написан в типичния за Сигурдардотир стил - глава по глава се появяват нови персонажи и постепенно се разкрива връзката между тях. Успоредно с това авторът проследява отношенията между Фрея и Хюлдар, които не спират бавно да се доближават един до друг и в един миг да се отдалечават с още повече, отколкото са били преди. Убийствата са садистични, а заподозрените са много. Разкриват се и ужасяващи посегателства над деца, а травмите от ранните години често се отразяват цял живот. Някои моменти смразяват кръвта, но неповторимият стил на Ирса те кара да прилестваш страница след страница без да можеш да спреш.
"ДНК" ми хареса, но "Водовъртеж" ме впечатли много повече със заплетения си сюжет и развоя на събитията. В средата на книгата вече имах подозрения за двама виновници за престъпленията, като предполагах, че действат заедно. Да кажем, че бях права само отчасти. Нещото, което ме разтърси най-много е, че в края на романа, когато случаят беше разкрит и мислех, че вече няма какво да се случи, последва епилог, в който се разбира нещо още по-шокиращо за мен от всичко прочетено в предишните страници. Мога да кажа само, че Ирса неслучайно е сред най-четените криминални автори, а "Водовъртеж" напълно заслужено е номиниран за най-добър криминален роман на Исландия.
Оценката ми за книгата е категорични 5/5 и нямам никакво търпение за третата част от поредицата! Кой е твоят любим криминален роман?
*Копието ми е предоставено безплатно от издателството, което не влияе на мнението ми за романа, базирано изцяло на личните ми впечатления от книгата.