Смея да твърдя, че съм обиколила по-голямата част от страната, но един регион, в който кракът ми не беше стъпвал, и който искам да посетя от доста време, е Северозападна България. Възползвахме се от насъбралите се няколко почивни дни в края на месец май и най-накрая реализирах мечтата си, а еуфорията отмина и вече мога да споделя и с теб какво видяхме, къде отседнахме и всички останали подробности около екскурзията ни! В следващите редове ще прочетете подробна информация за всеки от обектите с цел да бъда максимално полезна. Имайте предвид, че посоченото работно време важи за празнични и почивни дни, а входните такси са на редовна цена, за учащи и пенсионери има намаления. Приятно четене!
Къща музей „Баба Илийца“
Работно време: 09:00-12:00, 13:00-18:00
Входна такса: 2лв.
Телефон за връзка: 0886701802
Първата ни спирка по изготвения от мен маршрут беше къща-музей "Баба Илийца" в Челопеч. Уредникът на музея е изключително вежлива дама, която подробно разказва историята на жената, вдъхновила Вазов да напише разказа "Една българка". В музея видяхме автентичната кобилица на баба Илийца и дори ни беше позволено напълно безплатно да си направим снимки с нея и останалия инвентар. В къщата ежегодно се провеждат "Уроци по родолюбие" за деца, където те се учат да тъчат на истински стан и слушат истории за смелата българка и националните ни герои.
Връх Околчица
Тъй като повечето музеи в региона имат обедна почивка от 12:00 до 13:00, използвахме този един час да посетим паметника на връх Околчица. Противно на публичната информация, това не е мястото, където се е водила последната битка на Ботевата чета - върхът е избран за поставяне на кръста заради местоположението си. Малко преди да достигнете до върха, отдясно на пътя ще видите паркинг, а срещу него започва кратка пътека, която води до предполагаемото лобно място на Христо Ботев. Ние нямахме време да изминем маршрута и го оставихме за следващия път, а вместо това си направихме бърз пикник на една широка поляна с пейки и беседки в подножието на Околчица и се отправихме към следващия обект.
Регионален исторически музей Враца
Работно време: 09:00-12:00, 13:00-18:00
Входна такса: 5лв., снимките в сградата са разрешени само срещу заплащане
Телефон за връзка: 092624457
Не съм голям почитател на музеите и предпочитам да посещавам пещери, екопътеки и природни забележителности, но нямаше как да пропуснем историческия музей във Враца. Сградата е на три етажа и помещава художествена галерия, зали за Древна история, скъпоценни камъни и минерали, Ботев и борбите за национално освобождение, Следосвобожденска история, АЕЦ Козлодуй, Рогозенско съкровище и музей от хартия. Най-впечатляващи за мен бяха находките от наскоро откритата Могиланска могила във Враца и по-специално златният венец на принцесата от гробницата. Рогозенското съкровище впечатлява с броя на съдовете, но ако трябва да бъда честна, за мен най-внушително си остава Панагюрското. Очарована останах от залата с хартиения музей - на база на 3D принтирането от хартия са изработени редица популярни находки от страната и света - съкровища, скулптури, както и макети на сгради - изглеждат толкова автентични, че още не мога да асимилирам, че са създадени от хартия и не са истински.
пещера "Леденика"
Работно време: 09:00-17:00, последната група влиза в 16:00, влизането е на кръгъл час
Входна такса: 10лв.
Телефон за връзка: 092623553
Следващата спирка от нашата екскурзия и първото разочарование по пътя беше така популярната пещера Леденика. Противно на разума и всички рестрикции, в пещерата бяхме въведени над 130 души. Може би и големият обем от хора е възпрепятствал изнасянето на стойностна беседа, а може и по принцип тази част да е претупана, нямам представа. Екскурзоводът единствено ни спомена на бързо откъде ще минем и коя зала как се казва. В края на обиколката отидох при водача с въпрос защо не ни показаха известните интересни образувания, като визирах специално Крокодила. Отговорът беше, че той е някъде там горе, но понеже лампата, която го осветява, вече не свети, не изглежда толкова като крокодил - доста нелепо. Много лошо впечатление ми направи също как едва след заплащане на входна такса и въвеждане в пещерата ти се съобщава, че има тесни стръмни участъци и много патешко ходене и е препоръчително възрастните или по-пълни хора да останат в първите две зали, или да излязат - за мен това е информация, която е редно да се съобщава преди да си купиш билет, но така или иначе всичко сочеше, че пещерата се е превърнала в комерсиално средство за печалба и нищо повече. Най-хубавото от посещението ни беше, че успях да се снимам с две кончета в парка пред пещерата, а в павилиона за хранене открих дъвки "Турбо". :D
екопътека "Боров камък"
Една от най-популярните екопътеки във Врачанска област е тази, водеща към водопад "Боров камък", намираща се съвсем близо до Леденика. Не преценихме правилно времето си и не успяхме да я изминем, тъй като преходът само в едната посока е около 2 часа и половина, но без съмнение ще се върнем и ще достигнем до крайната точка. Ако решите да я посещавате, имайте предвид, че пътят от селото до нея е доста разбит и ако сте с ниска лека кола, трябва да сте изключително внимателни - преминаването не е невъзможно, но не е особено приятно. Достигайки до паркинга, може да ви посрещне табела, информираща, че пътеката е непроходима - тръгвайте смело, става въпрос за няколко кални участъка, които, стига да сте с подходящи обувки, няма да бъдат предизвикателство.
пещера "Венеца"
Работно време: 09:00-12:00, 13:00-17:00, влизането е на всеки кръгъл час
Входна такса: 8лв.
Телефон за връзка: 0884572372
Вторият ден от нашата екскурзия започна с посещение на една малко известна, но изключителна пещера близо до Белоградчик. "Венеца" е открита преди около 50 години и е отворена за посещение от туристи от едва пет, затова и още не е толкова популярна. Вътре се влиза единствено с предпазни каски, тъй като на места се преминава през ниски участъци и рискувате да си ударите главата. Най-забележителното в пещерата е, че вътре е открит най-дебелият сталактон в България с обиколка от 25 метра. Друго уникално в нея са коралоподобните образувания и кристалите - в пещерата също има голямо наличие на оникс, който отразява светлината, както ще ви бъде демонстрирано в четвъртата, последна зала, от екскурзовода. Снимките са позволени по време на цялата обиколка, но задължително без светкавица. С цел атрактивност осветлението в обекта е разноцветно, за което се чуват доста противоречиви мнения, но лично за мен е свежо и иновативно. Определено "Венеца" е най-интересната пещера, която съм посещавала до момента.
крепост "Баба Вида"
Работно време: 08:30-18:00
Входна такса: 4лв.
Телефон за връзка: 094601705
Продължихме пътуването си към Видин и крепостта "Баба Вида" - единствената изцяло запазена крепост по нашите земи, чието изграждане започва още по римско време, а в настоящия си вид е устроена по времето на Иван Срацимир. Мястото е впечатляващо, но ми липсваха обозначителни табели из помещенията - разпределението на залите е налично единствено на входа, затова и е препоръчително да заявите беседа ако не искате да гадаете в склад, затвор или механа влизате. На територията на крепостта има изградена сцена, където вероятно през лятото се провеждат събития, подобно на Античния театър в Пловдив.
Белоградчишки скали
Работно време: 09:00-19:00
Входна такса: 6лв.
Телефон за връзка: 093653001
Основната причина толкова да искам да посетя Северозападна България е Белоградчишката крепост - едноименните скали не се намират само около крепостта, а заемат площ от над 100 кв. км. Преди милиони години те са се намирали на дъното на воден басейн, а след оттеглянето му, атмосферните влияния довеждат до образуването на причудливите форми, на които сме свидетели днес. Съветвам ви да ги посетите преди обяд или привечер, тъй като следобедните температури могат да съсипят преживяването ви.
След посещението на забележителността решихме да обядваме и избрахме "При Иван", тъй като беше ресторантът с най-висока оценка в Гугъл. Храната определено беше вкусна, но останахме много недоволни от обслужването - Много от масите, включително и нашата, не бяха отсервирани след предишните клиенти, една от съседните си останата така и до края на престоя ни. Чакахме около 20 минути, за да вземат поръчката ни, а пилешките ми хапки пристигнаха с празна купичка за сос. След оплакване и още десет минути чакане, сервитьорът пристигна с пълна сосиера и резен лимон, вероятно компенсация, който пренесе в шепата си през целия ресторант и остави в чинията ми - доста нехигиенично.
Чипровски водопад
Отседнахме в Чипровци и местните ни насочиха към Чипровския водопад, който избрахме за последна своя дестинация в третия ден от пътуването ни. До него води екопътека Деяница, която в по-голямата си част представлява колски път и ако сте с висока кола, можете да си спестите около час вървене. Уведомиха ни, че по пътеката има много паднали дървета, но ние не бяхме възпрепятствани - оказа се, че сме объркали водопада - на тази екскурзия съвсем не ни провървя на екопътеки. :D След час вървене се стига до мостче и немного висок, но изключително красив и пълноводен през пролетта водопад, който ние взехме за Чипровския. Едва след като се върнахме в градчето разбрахме, че самият водопад е бил доста по-нагоре и именно от това водопадче с моста започва по-стръмната част от прехода, където са и падналите дървета.
Научихме също, че хижарят на близката хижа Явор е маркирал нова много по- леснопроходима пътека до водопадите, започваща от самата хижа, която може би е по-добрият вариант ако решите да посетите мястото. За повече информация, можете да се свържете с хижаря Пламен Петков - 0898609633.
Къде отседнахме
Избрахме Чипровци за двете нощувки по време на екскурзията си, но избраното място за настаняване за малко не провали пътуването ни. Резервирах стая за двама в гостоприемница "Кипро", а бяхме настанени на етаж от къща на съседната улица в стая без самостоятелен санитарен възел, който трябваше да делим с настанената в съседната двойка, което е крайно некомфортно - не съм подозирала, че в 21 век още се предлагат такива места за настаняване в градовете. На всичко отгоре другите гости имаха куче, което беше редно да знаем след като ще обитаваме един етаж и ще делим помещения - ами ако някой от двама ни беше алергичен? Но ние не бяхме осведомени за условията, камо ли за животинските видове. :D Привидно ниската цена за нощувките си беше направо висока предвид условията и отказахме резервацията на мига. За късмет в друга къща за гости в градчето - "Торлаците" имаше свободна стая със самостоятелен санитарен възел на абслютно същата цена. Към къщата функционира и механа, за която интересното е, че няма меню - според собственика Илия, готвят каквото има и така винаги е гарантирано, че храната е прясна. :) Домакините бяха изключително любезни и гостоприемни и със сигурност ще се върнем отново там при следващото ни пътуване в региона.
Почивката ни беше смесица от приказни кътчета, приятни преживявания, объркани пътеки и няколко разочарования, но се постарахме да съхраним само хубавите спомени и да гледаме с усмивка и на неприятностите. Видяхме много красиви места, но и не ни стигна времето за поне още толкова, затова и непременно ще посетим Северозападна България отново. Надявам се пътеписът да ви е бил интересен и най-вече полезен.
Посещавали ли сте някое от споменатите места? А кое е любимото ви кътче в региона?
Comments